Стая 42

Притеснен от проявената нежност от напълно непозната Алек бързичко стигна до стаята си и нахълта в банята пускайки само студената вода на душа, вмъкна се под струйките направо както е с дрехите и опря чело в ледените плочки. Студа свърши своето и успокой ускорилия му се пулс. Бавно започна да съблича дрехите си, както стоеше под душа и ги хвърляше на пода в банята. Знаеше че някоя камериерка ще има да писка относно това, но в момента не бе в състояние да мисли за такива глупости. Когато установи, някакво спокойствие от своя страна, завъртя крана и водата спря, той продължи да стой с опряно чело в стената ... Тогава чу риданията на някой, вече познаваше Саша дори само по стъпки, не че те се чуваха, но такъв е израза. Явно бе пропуснал появата на съквартиранта си, така си го наричаше, макар че никога не бяха обелвали и думичка, да де говориха си, но някак сякаш говореха на въздуха, Саша най-редовно му съобщаваше че все още не е открил Нарния, но го правеше сякаш просто си говори, а не се обръща директно към Алек, прокълнатия от своя страна бе приел същия маниер, говореше нещо докато Саша е в стаята, но не се обръщаше конкретно към него. Но този път хлиповете и странните шумове от думкане в гардероба бяха по-необикновени от обикновено. На Алек чак му стана тъжно да го слуша, а и без това му трябваха дрехи, не можеше да стой по пешкир докато Саша се наплаче все пак. Отвори внимателно вратата, за да не стресне Саша ... гледката бе умилителна, свит като бездомно коте на кълбо, призрака ридаеше горко.
- Хей, Саша, какво е станало? - за първи път Алек се обърна директно по име към призрака.

Алек така се стъписа, че дори и да се бе опитал едва ли щеше да успее да хване изпадналия от гардероба дух. Точно да попита "Кой звяр?" ... просто идея нямаше за какво говори Саша и усети подръпване на хавлията си ... Задните му части почти напълно се оголиха преди да успее да издърпа пухкавата материя от пръстите на призрака и да я увие по плътно около кръста си. Все пак не искаше да остане по голо достойнство пред Сашинка, не му трябваше обвинение в сексуален тормоз над мъртъв търсач на изгубени страни, само това не му се бе случвало в живота, не му се искаше и да му се случва ...
- Саша успокой се, моля те и ми обясни - заговори Алек сякаш говореше на три годишно хлапе, което се опитва да обясни, че под леглото му има караконжул, но възрастните не му вярваха ... Опита се да го погали успокоително по главата, но не успя да го достигне и го потупа само по вирнатото дупе ... ей сега обвиненията в сексуален тормоз не му мърдаха вече ...

На момчето леко започна да му просветва за какво говори нещастния Саша, сети се че другата му голяма страст освен Нарния, бяха филмчетата на Дисни, спомни си съвсем ясно анимацията "Красавицата и Звяр" ... като дете му беше любим и дори се оприличаваше на главния герой във филма и често си мечтаеше, че като порасни ще се появи някоя красавица, която да го спаси от проклятието му, но бързичко живота го върна в реалността давайки му да разбере, че красивите момичетата не си падаха по прокълнати мъже, пък било то и богати ... Спомените му навяха някаква мъка, но съвсем различна от тази на Саша. Усмихна се макар и с леко насълзени очи и бързичко реши какво да прави. Изтърси крака си от обвилите го ръце на призрака, така както хората изтърсват някое малко кученце, опитващо се да се покатери по крачола им. Отиде до телефона и набра рецепцията, проведе кратък разговор, след като затвори, навлече набързо някаква пижама, която бе хвърлена на леглото и се настани на голямото кресло пред телевизора.
- Ела тук Саша - потупа облегалката на съседното кресло, сякаш очакваше призрака направо да се материализира в него - сега ще ти покажа, че Звяра не умира, той просто се превръща в принц - усмихна при мисълта, колко ли пъти Саша е гледал филма и колко ли пъти не е стигал до края, защото се е натъжавал от "умирането" на Звяра.

- Бъде търпелив, скъпи ми Саша, погрижил съм се, рецептицониската вече трябва да е заредила филма - Алек взе дистанционното и пусна големия плосък екран, който за примигва в началото объркано, а след това започнаха да текат началните надписи на "Красавицата и звяра", Алек натисна още веднъж и запревърта на кадър, точно до момента, когато красавицата Бела целува звяра, тогава пусна копчето и прошепна тихичко - сега гледай - на екрана се появиха картинки как звяра се превръща в принц в преградките на своето момиче, а след това чайника, чашките, свещника, часовника, всички се превърнаха в хора и затанцуваха, Бела пееше, винаги някой пееше накрая, Алек си заданиника песента от филма, дам, не го беше забравил ... единствения филм който носеше надежда на някой като него.
- Видя ли Саша, всички са щастливи накрая - усмихна се Алек обръщайки лице към Призрака, протегна ръка и леко изтупа прахта от дрехите му - ако искаш си вземи бонбонче, не се притеснявай. Сега по-добре ли се чувстваш?

Момчето се разсмя по детски на невероятно нескопосания танц на Саша, но за това пък бе зареден с толкова положителна енергия и някак си те караше да се чувстваш прекрасно, сякаш ей сегичка и ти ще започнеш да подкачаш и да правиш пируети, като добре обучен танцьор. Саша определено бе едно голямо дете, Алек се зачуди дали призраците могат да стареят, защото някак си остана с впечатление, че призрака му (о, как само си присвой сладкия призрак) се е сбогувал с живота си като малко хлапе и после по неясни причини се е преобразил във възрастен. Погледа му попадна на пръстите на Саша, които ровичкаха в купичката, за да си изберат бонбон, отхвърляйки явно недостойните по вкус лакомства настрана. Алек прехапа устни, но не може да се сдържи и бързо избълва въпроса, който го притесняваше.
- Ти наистина ли можеш да ядеш, Саша? - не знаеше от къде му е дошло, винаги си бе представял призраците безплътни, но Саша си изглеждаше като нормален човек, но все пак трябваше да има нещо, което да е различно от нормалните ... Макар че самия Алек намираше въпросите относно смъртта на някого за прекалено лични и никога не би си позволил да ги зададе, но пък любопитството го гризеше от вътре.

Алек вдигна учудено вежди при въпроса на Саша, наистина ли не осъзнаваше, защо всичко го питат това !? Момчето се смути, заради леко недоволния тон на призрака, може би той не знаеше, че е мъртъв, но пък тогава защо живееше в гардеробите ... Ооо, Алек съвсем се загуби в разсъжденията си, когато видя как бонбона тупва на земята, едва не се задави от смях и въпреки всичко Саша съвсем наистина и сериозно го питаше, защо хората се чудят дали може да яде. Ухили се много значително и вдигна бонбона от земята ...
- Ам, може би заради това - завъртя бонбончето пред лицето на Саша, който изглеждаше сякаш за първи път вижда тази вкусотийка ... Алек бързичко съжали за по-резкия си тон към призрака, все пак не бе негова работа да му се бърка в живота или в липсата на такъв. Ох, пак се обърка. Искаше му се да смени темата, за да не дразни Саша, но в момента цялото му същество се занимаваше с въпроса, защо вдетинения дух, не знае е, че е дух и нищо друго не му идваше на ум.
- Всъщност обичам бонбони с ром - измъдри най-накрая и налапа бонбона без да се замисля, че току що го е вдигнал от пода, а малко преди това въпросния бонбон е минал през храносмилателния тракт на призрак, ако въобще призраците имаха нещо подобно на храносмилателен таркт - хм, вкусен е, на теб не ти ли хареса!?

Алек някак припряно най-накрая преглътна и се усмихна, хареса му че тъжната и ядна следа по лицето на Саша бе изчезнала, както се бе и появила или иначе казано изведнъж.
- Можело и малко повечко да сложат, като се замисля - отвърна с усмивка, макар че му се бе сторило, че в бонбона освен ром няма нищо друго, отдаде изявлението на Саша на това, че той въобще не бе успял да опита бонбона и не му се спореше за някакъв си ром ... това бе толкова безсмислена тема, че изобщо не му се подхващаше, Саша му се струваше, къде, къде по интересна тема за разговор. Харесваше му широката усмивка на призрака, тя бе такава сякаш всеки момент ще те завладее и искаш не искаш се усмихваш в отговор.
Тръшна се по гръб на леглото и се загледа в тавана, на който се мъдреше една пукнатина явно направена от някой доста по зъл призрак от Саша, но пък Алек бе забелязал, че оставяйки Саша в стаята другите призраци избягват да му идват на посещение ... неговия си бе най-готин (ох, пак това собственическо чувство) и не би го заменил с ничий друг призрак ...Надигна се на лакти и се загледа в него.
- Саша? - името прозвуча като въпрос произнесен много тихо - Ако ми разкажеш за себе си, ще ти кажа тайна, ама голяма тайна, искаш ли? - незнайно защо бе свел говора си до шепот, който едва едва се чуваше, но бе сигурен, че детското в Саша ще оцени думата тайна ...

- Добре де, аз ще съм пръв - каза по детски Алек и се изправи като пружина в леглото до седнало положение, кръстоса крака по турски и се загледа в светналото лице на Саша - знаеш ли ? - гласа му бе станал адски тих, така както се разказват страшни истории край лагерния огън - аз съм прокълнат - наистина на Саша щеше да му се наложи съвсем да се приближи до Алек, за да чува ясно думите му, но момчето продължаваше все така тихо - ако се ядосам или притесня се превръщам в животно - идея нямаше защо споделя със Саша, но реши, че така ще спечели доверието му, пък и нали няма тайни между приятели, а призрака бе най-близкото до приятел в този хотел, което Алек имаше ... а, да и Рейвън, но нея не я бе виждал дни, а Саша бе винаги около него и не му се искаше някой път горкия призрак да си изкара ангелите или дяволите или каквото там имат призраците, като завари в стаята си развилняла се мечка примерно. Момчето се усмихна и каза толкова високо, че чак той се стресна от звука на гласа си:
- Сега е твой ред, трябва ти да ми кажеш тайна ...

Алек леко се приведе напред и се ухили широко, все пак Саша бе забелязал някакви странни неща в себе си, но явно не допускаше и за момент, че е нещо различено от жив човек. Облегна се на лакти на леглото и се излегна по корем със сгънати крака в коленете, като малко дете, на което нещо му е супер интересно, подпря брадичка в дланите се и се загледа в сериозното лице на Сашинка.
- Оооооооооо, знаеш ли, знаеш ли? - заговори бързичко Алек - какво си мисля, ти си специален, много специален за това можеш да правиш такива неща. Наистина, Саша, смятам че си най-специалното чо ... същество - бързо замести думата човек с по-подходяща - което познавам.
Алек му се усмихна окуражително и му се изплези, отдавна не се бе чувствал така спокоен ... Всъщност от както родителите му бяха загинали нелепо, от този ден никога не се бе отпуснал пред никой, но Саша го предразполагаше и той се почувства напълно свободен от всякакви тревожни мисли ...

Алек се обърна по гръб и сложи ръце под главата си, как стана прокълнат, Саша му зададе един от най-лошите въпроси, примигна няколко пъти, за да успокой сърцебиенето си, пулса му винаги се ускоряваше, когато се сетеше за оня ден ...
- Ами една не много учтива Дама, която искаше да съсипе семейството ми, но не успя, реши че това ще е наказанието за родителите ми за дето са се обичали толкова много ... - предполагаше, че призрака нищо няма да разбере от обърканите му обяснения, но не можеше да формулира по-правилно изречение, гласа му се губеше на моменти, а очите му мигаха честичко, за да премахнат изведнъж избилата им влага. Само оставаше да се разплаче като малко момченце ... Пръстите му се заровиха в меката тъкан на чаршафите под главата му и той усети, как се притеснява все повече и повече ... Този път трансформацията го изненада и заля с топлината си изведнъж ... Огромния тигър изрева в лицето на Саша, който премигваше леко объркано срещу него.

Алек укроти животинския инстинкт на огромната котка в която се бе превърнал, който го караше да скочи от леглото и да захапе Саша ... не че на призрака би му станало нещо, но наистина не беше хубаво да се ядат хора, както самия Саша изтъкна. С преко сили Алек успя да накара вместо нов оглушителен рев от гърлото на тигъра да излезе единствено ръмжене, което трябваше всъщност да е мъркане, но не му се получи особено добре ... Слезе внимателно от леглото и побутна с нос веселите чорапи на Саша, като този път звука, който издаде наистина можеше да се счете за мъркане, на голяма екзотична котка, положи главата си върху стъпалата на уплашения призрак и го побутна лекичко ... сякаш го молеше да го погали.
Алек силно се надяваше, Саша да не е прекалено изплашен, че да се изнесе от стаята, но и не успяваше да се успокои напълно, че да се върне в човешкия си образ, явно стреса от целия ден сега избиваше и щеше да му се наложи да ръмжи и мърка, вместо да говори за известно време ...

Алек надигна голямата си тигърска глава и се отърка в ръката на Саша, вече със съвсем истинско мъркане ... все пак тигъра си бе огромна котка и животинските инстинкти нахлули в съзнанието му искаха да бъде погален, почесан и там каквото се прави на котките, за да бъдат щастливи... Пристъпи бавничко към призрака и го побутна с нос в корема, за да го накара да се придвижи на някъде. Бавничко стъпка по стъпка стигнаха до голямото кресло, което се удари в краката на Саша, а Алек от своя страна го мушна малко по-силно, за да го накара да тупне на дупето си в мекото кресло. Тигъра почти се покатери върху стресирания призрак, но само почти ... всъщност просто положи голямата си глава на коленете на Сашинка и замърка.
Алек просто нямаше как да му обясни, че трябва да се успокой, за да се върне в човешкия си образ, а най-лесното успокоение идваше, ако самото животно в което се е превърнал се успокоеше.