Часовник.
Гласувайте за нас!
RealTop.net Топ класация МегаРейтинг Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Bulgarian TOP
0   1   2   34   5
Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 12, на Пон Юли 31, 2017 5:16 am
Latest topics
» Станете наши приятели.
Сря Юни 04, 2014 1:37 pm by Autumn.

» Градинката.
Сря Фев 26, 2014 11:38 am by Axel Muse.

» everything.
Сря Фев 26, 2014 10:26 am by Axel Muse.

» save ur face.
Сря Фев 26, 2014 10:14 am by Axel Muse.

» Нашите приятели.
Сря Фев 26, 2014 9:42 am by Axel Muse.

» Рангове?
Сря Фев 26, 2014 9:41 am by Axel Muse.

» Въпроси & Отговори.
Сря Фев 26, 2014 9:39 am by Axel Muse.

» Критики & Оплаквания.
Сря Фев 26, 2014 9:38 am by Axel Muse.

» Наказателен кодекс.
Сря Фев 26, 2014 9:36 am by Axel Muse.


Стая 42

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Стая 42

Писане by Axel Muse. on Вто Яну 03, 2012 2:55 pm

First topic message reminder :



Последната промяна е направена от Axel Muse. на Сря Фев 26, 2014 11:15 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Axel Muse.
i'm worst at what i do best and for this gift i feel blessed.

Статус : : They say that life's a game but they take the board away.
Брой мнения : 207

Вижте профила на потребителя http://hotel-california-rpg.fazerforum.com

Върнете се в началото Go down


Re: Стая 42

Писане by Александро Лука on Съб Фев 11, 2012 4:39 pm

Алек надигна голямата си тигърска глава и се отърка в ръката на Саша, вече със съвсем истинско мъркане ... все пак тигъра си бе огромна котка и животинските инстинкти нахлули в съзнанието му искаха да бъде погален, почесан и там каквото се прави на котките, за да бъдат щастливи... Пристъпи бавничко към призрака и го побутна с нос в корема, за да го накара да се придвижи на някъде. Бавничко стъпка по стъпка стигнаха до голямото кресло, което се удари в краката на Саша, а Алек от своя страна го мушна малко по-силно, за да го накара да тупне на дупето си в мекото кресло. Тигъра почти се покатери върху стресирания призрак, но само почти ... всъщност просто положи голямата си глава на коленете на Сашинка и замърка.
Алек просто нямаше как да му обясни, че трябва да се успокой, за да се върне в човешкия си образ, а най-лесното успокоение идваше, ако самото животно в което се е превърнал се успокоеше.

Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Гост on Съб Фев 11, 2012 5:57 pm

Саша си за повтаря на ум, че не трябва да прави резки движения и нямаше да е зле да се отпусне малко, до колкото това беше възможно в компанията на толкова голям звяр, който можеше да си направи една страхотна закуска със Саша, ако беше жив, разбира се, но това не му пречеше да се плаши, все пак- не беше на Ти със смъртта си. Ръката му загали гъстата, мека козина на тигъра, по успокоен от мъркането му. Действаше му някак добре и определено трябваше да си вземе някоя цивилизована котка, която да не се държи зле с него, както с останалите.
-Ти всъщност не си лоша животинка, а си наистина добричко котеее.- похвали го Саша. Продължи да гали голямото котенце без да роптае и вече много по- спокоен.- Обаче да знаеш, че държа да плювнеш Алек! Той ми е наистина добър приятел и няма да ти дам да го ядеш!
Наистина искаше Алек обратно, дори това да значеше да бръкне с гола ръка в голямата паст на звяра, да го хване за яката на пижамата и да го издърпа навън. Така щеше да бъде наистина герой, защото щеше да е спасил някого и то някой наистина специален за него.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Александро Лука on Съб Фев 11, 2012 6:15 pm

Алек усещаше как ръката на Саша се заравя в козината на главата и врата и инстинктивно мъркаше, даже не се замисляше, за тази си реакция, всичко бе инстинкт на животно, усещането бе приятно, прииска му се да се свие на кълбо, но и същевременно не му се мърдаше, единствено гърдите на тигъра се движеха в синхрон с вдишването и издишването му. Затвори очи и усети как топлината го обзема ... след миг свития Алек с глава в скута на Саша вече не издаваше мъркащи звуци ... вдигна само поглед към лицето на миля призрак, без да мърда много, за да не го стресне пак, ръката на Саша бе заровена в косата му и той сякаш по инерция продължаваше да го гали ...
- Благодаря ти, много Саша - каза с тих глас Алек - беше много мило от твоя страна да ме успокоиш ....

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Гост on Съб Фев 11, 2012 7:00 pm

Ръката му застина в косата на Алек. Внезапната му поява донесе на Саша поредния пристъп на забрава относно някои жизнени процеси като дишането и може би мърдането за момент. Белите му дробове биха се свили агонизиращо, ако беше жив, ала сега те бяха просто в покой без да роптаят срещу това, дори сигурно се наслаждаваха, че за миг никой не им досаждаше с това ужасно "вдишай, издишай". Сигурно се питаха как някой може да диша постоянно, когато не му трябва изобщо да диша.
Покоят им беше развален от внезапното подскачане на Саша, което беше придружено от качването на краката му върху канапето и забързаното дишане на съвсем уплашен призрак. Саша се беше хванал за гърдите и почти не вярваше на това, което му показват очите, макар да беше напълно сигурен, че не го лъжат. О, това сигурно беше някаква странна Нарния, в която беше попаднал някак си, докато си удряше главата в гардероба.
-Не ми казвай, че сега ти изяде тигъра!

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Александро Лука on Съб Фев 11, 2012 7:12 pm

Алек се преобърна от рязкото подскачане на Саша и се търкулна на пода, като онези руски кукли, които никога не искат да стоят изправени. Чу се едно звучно и високо "Дрън", когато главата му срещна пода ... опита се да се надигне, но пред погледа му затанцуваха най-различни по вид и цвят звездички, двете му ръце инстинктивно се вдигнаха и хвана главата си между длани, сякаш се опитваше да я задържи на място й, за да не се изтърколи на някъде. Клепачите му се спускаха и издигаха забързано в неравностойна борба със звездичките, които заплашваха да го завладеят напълно и да го отведат някъде в страната на пълното безсъзнание и сън.
- Ой... Сашааааааа... Сашааа - едва изрече Алек на пресекулки- аз съм тигъра и тигъра е аз - леко се задъха но погледа му почна да се прояснява - нали ти казах, че се превръщам в животни?

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Гост on Нед Фев 12, 2012 1:12 pm

-Олеле, Алек, много ти се извинявам! Аз така се стреснах, че изобщо не зацепих какво стана и реших, че тигъра те е изял, а после реших че ти изяде тигъра, нали се сещаш?- заобяснява Саша, докато се спусна към най- добрия си приятел.- Аз се споразумях с тигъра да те изплюе! Толгова много съжалявам, такъв глупчо съм!
Сякаш повече говореше, отколкото да помага на Алек, което беше част от естествените му действие по принцип. Плямпаше повече, отколкото вършеше като някоя старица, останала сама с 13-сетте си котки, на които всеки ден четеше хороскопа от сутрешния вестник. Наведе се и подаде ръка на Алек като с другата опипваше тила му за потенциална рана, каквато се надяваше да не напипа. Щеше доста да се притесни при наличието й и да започна да бърбори много много повече.
-Дай да ти помогна да легнеш, как се чувстваш? Добре ли си? Вие ли ти се свят?- започна да се паникьосва призрака, докато помагаше на приятеля си да се изправи без да се удари отново.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Александро Лука on Нед Фев 12, 2012 2:02 pm

Алек подаде ръката си на притеснения призрак и се остави да бъде отведен до леглото. Усещането някой да се грижи за теб бе толкова приятно, а той не го бе усещал доста отдавна ... Наистина заобичваше Саша с всяка изминала минута повече и повече. Толкова му бе симпатичен, смяташе че съдбата съвсем целенасочено не го е оставила да умре напълно, толкова добро и невинно същество трябваше да остави следа след себе си и какво по-удачно решение от това следата да бъде неговия призрак. Усмихна се на глупавите си и объркани мисли и премигна още няколко пъти, за да премахне напълно звездичките пред погледа си и погледна в разтревоженото лице на приятеля си.
- Саша, не се притеснявай, падал съм и по-лошо от това ... веднъж се бях превърнал в маймунка и точно, когато се опитвах да се покатеря на пердето майка ми ме докопа за опашката и ме превърна в човек ... не е за разправяне как забих нос в паркета ... - Алек се разсмя гръмогласно и намигна на Саша - просто следващия път като видиш животно си спомни, че може да съм аз.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите