Голямата зала.

by **Миа-Мариа** Сря Май 02, 2012 1:26 pm

Как се озовах тук? Последно помня, че се разхождах из хотела. Никога не съм идвала тук или поне не помня. Хм... странно, не помня коя година съм родена. Добре. Сега ще направя това което ми казва да направя терапевтът когато съм объркана. Казвам се Миа-Мариа. На 19 съм и съм родена на първи май хиляда деветстотин и .... не помня.
Сега се сещам, че имаше червени искри и нещо друго. Ами да, превърнах се в лисица и избягах на някъде. После станах отново човек и се телепортирах тук.
Огледах залата. Беше просторна и светла. Чак сега забелязах, че до един от прозорците стои човек.

by **Амаре Ботинас** Пет Май 04, 2012 9:51 am

Едва от седмица бях в хотела,но все още не намирах нищо за родителите си.Не можех да намеря управителя,а служителите не отговаряха на въпросите ми.За първи път в животът си разбирам какво всъщност е отчаяние.А фактът,че брат ми е записан в книгата за гости,но никой не го разпознава от снимката ме тревожи и плаши.Започвам да си мисля какви ли не сценарии,а нощем сънувам кошмар...един и същ.
Черен ковчек,аз съм пред него в червена рокля,но роклята всъщност е бяла,но е изцапана цялата с кръв.Чувам шум от ковчека и през капакът излиза духът на брат ми.Лицето му покрито с болка и ярост,той протяга кокълести ръце към мен,аз изпищявам в сънят си и се събуждам.За това хората в хотела вече не ми обръщат внимание,някои от тях са мили и правят по някой малък жест всяка сутрин за да ме разведрят,но на последък нищо не ми помага.
Бях застанала в голямата зала и гледах през един от огромните прозорци докато пиех прясно изцеденият си сок от портокал,когато усетих,че не съм сама.Бавно се обърнах и леко се усмихнах на момичето.
-Здравей.

by Гост Нед Май 06, 2012 4:58 pm

Като всеки себе уважаващ се хотелски призрак, Саша Лесбърн минаваше през всички стени без да му прави впечатление и когато стреснеше някого му беше изключително любопитно защо предизвиква такава реакция. И с ината си, скоро нямаше да разбере на какво се дължи това, но като го гледаше някой, щеше да осъзнае, че и не иска да разбере. Имаше себе си за най- живото сред живите същества, а мнението, че всъщност не можеше да бъде по- мъртъв бе тотално отхвърляно и заменяно с първото.
В живота си имаше точно две правила и първото от тях беше:
1."Аз съм жив"
А второто представляваше:
2."Ако не смяташ, че съм жив, погледни първото правило".
Но Саша за пореден път, разстроен, че не бе намерил Нарния в гардероба, се разхождаше необезпокояван и увесил нос до земята. Погледа му беше забит в обувките му, а ръцете му навиваха ръбчето на тениската, докато от очите му капеха малки сълзи. Кой би устоял на тази гледка, която представяше един сексапилен мъж като дете на седем години, изгубило играчката си.

by **Амаре Ботинас** Нед Май 06, 2012 5:43 pm

Изневиделица в залата се появи мъж,определено ме стресна с появата си но успях да запазя спокойно изражение и хладнокръвие...поне докато не видях лицето му.Сините му очи бяха тъжни,а по бузите му се стичаха малки сълзи.Не знам защо,но сърцето ми се сви на малка топчица и нещо ме ритна в стомаха,напомняйки ми да дишам.Погледнах момичето недоумявайки къде съм попаднала и бавно тръгнах към мъжът.Той не забеляза присъствието ми докато не го хванах за рамото и не го обърнах към себе си.
-Добре ли сте?
Думите се изнизаха тихо и нежно от устата ми.Извадих копринената кърпичка на майка ми от задният джоб на дънките ми и внимателно избърсах сълзите му.Не осъзнах,че и моят поглед беше станал далечен и много тъжен докато не погледнах в очите му и не видях отражението си.Леко зяпнах,но след това захапах долната си устна и бавно започнах да я дъвча,това ми беше нещо като рефлекс когато съм объркана.

by Sponsored content

Голямата зала.

Голямата зала.

Re: Голямата зала.

Re: Голямата зала.

Re: Голямата зала.

Re: Голямата зала.

Re: Голямата зала.